Какво е бъдещето на соларната енергия в България?

Темата за фотоволтаичната енергия е сред най-атрактивните и дискутирани в областта на съвременната енергетика, а развитието на ВЕИ (възобновяеми енергийни източници) инсталации предстои да постига значителни успехи в световен мащаб. Фотоволтаиците, наречени още соларни панели, световолтаици или светлинни клетки, са предназначени да произвеждат електричество чрез преобразуването на светлина. Това един от най-екологичните начини за добиване на електроенергия, тъй като по този начин се спестява огромно количество въглеродни емисии, а самото устройство е широкоприложимо във всякакъв аспект.

Плюсовете на процеса за производство на елекрическа енергия са внушителни факти. Фотоволтаичните панели използват Слънцето, което безспорно е безплатен източник на енергия и съхранява ефективността им целодневно и целосезонно. Те са лесни за монтаж, не изискват никаква поддръжка и гаранцията им е дългогодишна, като доказано работят от 25 до 40 години. Освен че са напълно безвредни в екологичен план, фотоволтаиците стимулират икономиката на страната и подпомагат заетостта, осигурявайки нови работни места в строителството и архитектурата. Те съдействат за енергийната ефективност на промишлени, бизнес сгради, жилища, училища и много други обекти, а също представляват различен и иновативен облик на цялата инфраструктура. Предоставят чист и здравословен начин на живот и намаляват потреблението на постоянно поскъпващата електрическа енергия.

Ако си мислите, че фотоволтаиците са зависими от мрежа, то е време да се информирате, че те са подходящи за създаването на автономни инсталации на места, като високопланински и крайпътни селища или отдалечени селски региони, където прокарването за централно електрозахранване не е препоръчително или възможно. В допълнение, соларните панели могат да бъдат монтирани и на покривите на всякакви превозни средства- автомобили, влакове, автобуси, като по този начин осигуряват необходимата енергия за захранването им през деня.

Тук възникват въпросите: „Дали това устройство, способно да разреши множество проблеми с глобалното производство на електроенергия, не е непоносимо скъпо?“ и „Могат ли повечето българи да си го позволят?“. Отговорът е „не“. Наблюдава се, че цените на соларните панели са редуцирани наполовина през последните три години: "Цената на оборудването на фотоволтаичните системи и по-специално фотоволтаичните модули за този период са паднали с 35-40%, като това понижение продължава и в момента.“  Забелязва се, че интересът на потребители към фотоволтаична енергия прогресивно расте. Все повече хора са иновативно настроени и мислят в посока към развитие на екологията и опазване на околната среда чрез редица новопостъпили технологии. Все повече хора осъзнават, че инвестирайки малка сума пари сега, спестяват средства в дългосрочен план. Ако масово потребители се ориентират към соларната енергия, тя в един момент ще се превърне в доста по-евтина енергия от замърсяващото електричество в мрежата.

В повечето случаи обаче, изборът на инвестиция във фотоволтаична инсталация е подтикнат от желанието за екологичен и здравословен начин на живот, тъй като няма бързи печалби, а средната възвращаемост на влагането е около 7-8 години. Въпреки този период, инвестицията несъмнено е печеливша не само за домакинствата, които са инсталирали соларни панели на покривите на домовете си, но и за останалите, защото от консумацията на безплатната слънчева енергия следва редуциране на мощностите през деня.

Каква е ситуацията по отношение на фотоволтаичната енергия в чуждите държави? По данни на "Грийнпийс" в Германия и Великобритания има по над 1 млн. домакинства, които задоволяват нуждите си чрез енергия от Слънцето. В Холандия те са над 400 000, а в България-малко над 2 000. Германия е чудесен пример, защото е лидер в пазара на слънчева енергия, въпреки не толкова значителното си слънцегреене. В южна Германия през лятото близо 10% от електричеството за домакинствата се захранва от соларни панели. Във Великобритания е стартирана програма за решаване на енергийната бедност, като са монтирани малки слънчеви инсталации на покривите на 800 000 социално слаби домакинства. Твърди се, че половината от електрическата енергия в Европейския съюз би могла да се произвежда от малки, монтирани на покривите на къщите фотоволтаици, при добра дипломация на държавите-членки.

От другата страна на океана от 2020 г. в Калифорния ще се изискват соларни панели на покривите на всички нови домове, като опит да се намалят вредните емисии. Щатът-лидер в зелената енергия настоява и за повече електрически превозни средства. В Ню Йорк в квартала „Бруклин“ електромерът на Марта Камерън се движи назад в слънчеви дни. Причината за това са 18 фотоволтаични панела, проектирани върху къщата й. При ярко слънцегреене тя не е в състояние да използва цялото електричество и от консуматор се превръща в производител (мощността се прехвърля към съседите й чрез електрическата мрежа). В случая, процесът на купуване и продаване на слънчева енергия на десетки съседи се осъществява благодарение на интелигентни измервателни и контролни уреди, както и на умната мрежа (smart grid) в района.

У нас експертът по енергийни технологии проф. Христо Василев заедно с екипа си е разработил техническо решение за "Енергетиката на българското домакинство с хоризонт 2030". Според данни се предвижда всяко домакинство да произвежда електрическа енергия от локална соларна централа с мощност 10 КВт, която за година би могла да произведе 13 мВч, т.е. повече, отколкото е консумацията на домакинството. Основната част от произведената електрическа енергия ще се консумира директно, а излишната ще се съхранява в домашна електрическа батерия от 10 кВч. Проф. Василев смята, че с получената електрическа енергия може да се осигури годишното зареждане на два електромобила, отоплението, охлаждането и топлата вода за жилище от 120 кв.м, както и енергия за пълния комплект домакински уреди - готварска печка, пералня, съдомиялна машина, телевизори, осветление, хладилник, фризер, компютри и т.н. Освен това, експерти са категорични, че използването на малки слънчеви мощности в България би подпомогнало оцеляването на хора от уязвимите групи и би подобрило ефективно качеството им на живот.

Документът, представен от проф. Христо Василев, поставя като основа идеята на Европейската комисия за създаването на енергиен съюз и определените от нея основни задачи в областта на енергетиката и климата. Според тях до 2030-а емисиите на парникови газове от цялата икономика на ЕС трябва да се съкратят с 40% спрямо нивата от 1990 г., енергийната ефективност трябва да се подобри с 30%, а делът на енергията от възобновяеми източници в потреблението да стигне 27%.

Източници:

https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2018/05/13/3177231_kaliforniia_shte_e_purviiat_shtat_iziskvasht_solarni/

http://www.bpva.org/bg/pages/myths.html

https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2017/11/22/3083527_edna_treta_spad_v_potreblenieto_na_tok_predvijdat/

https://www.investor.bg/ikonomika-i-politika/332/a/bylgariia-se-bavi-s-montiraneto-na-malki-slynchevi-instalacii-vyrhu-pokrivite-264941/